Все още...

Той е много раним. Но не си го признава.
И по мъжки не вярва в плача.
Обаче е нежен, когато сме двамата.
И ме чувства, когато мълча.
Той се прави на вятър и сресва тревите,
които сънувам на пролет.
Разказва ми приказки, когато попитам
кой слага листа на тополите.
Когато заспивам, целува косите ми.
И знае, че той е Единствен.
А аз ли? В момента запалвам звездите.
И просто си го измислям...

2 коментара:

  1. Still...

    He is easily-hurt, though he doesn't confess it
    he doesn't believe ( he's a man ) in the tears
    but He is so gentle when we are together
    and He feels my silence ...( and all of my fears)

    He becomes tender wind and caresses the grass
    all the green lush that I dream when spring's here
    He's telling me tales when I ask Him for that
    about who puts the leaves in the poplars to cheer

    When I lie down to sleep He is kissing my hair
    and somehow He Does know , that He is THE ONE
    if you ask about me -I light stars up-sky there
    and I'm dreaming of Him
    (I know He is My SUN )...

    ОтговорИзтриване
  2. Ян, благодаря ти за всички преводи и за времето, което си отделил.
    Много!
    :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.