...с точната дума

Нощта се плъзна по ръба
на щърбавия сивкав облак.
Поряза се. Една Луна
изгря на мястото на болката.
И стана тихо. Като в сън.
Захлипа в мрака птича песен.
Приведен старец със бастун
е днес Небето. И е есен...
А аз съм късче от Луна.
Порязано парченце Нощ съм.
Стопли ме с дъх. Вземи ме в длан.
И някак си ме отмагьосай...

6 коментара:

  1. ....with the right word

    The night goes slipping on the edge
    of this uneven grayish cloud
    it cut its face and then the Moon
    is rising up where pain screams loud
    silence happens as if in a dream
    a bird's song sobbing in the dark
    a bent old man with wooden stick
    the sky today is .and the autumn barks
    I am a tiny piece of this old Moon
    I am a cut-off piece of this dark night
    warm me with your breath into your palm-lagoon
    and somehow cast a spell (it will be right)...

    ОтговорИзтриване
  2. така може да се влюби човек, неволно...

    И някак само за усмивките
    остава още малко време
    протягаш се за миг, от жажда -
    в устата имаш вкус на пепел -
    но есента отвръща с поглед
    и те докосва с пъстрота,
    и тази болка и тревога
    събуждат пламък сред жарта...

    ОтговорИзтриване
  3. влюбването май винаги е неволно :)

    хубаво пишеш...къде мога да си намеря още да прочета?

    ОтговорИзтриване
  4. ами аз иначе не пиша така :)

    ОтговорИзтриване
  5. о, веднъж започнеш ли, няма отърване :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.