От двеста живота насам...

Ти,
който някога ще ме обикнеш,
със всичките ми грешки и несъвършенства,
ще можеш ли да видиш във очите ми,
че съм оставила за тебе шепа нежност?
Ще можеш ли да премълчиш сълзите ми
и само рамото ти тихо да ме приютява,
когато разбера, че не съм силна...
когато бъда себе си, по женски слаба?
Ще може ли ръката ти да ме погали,
когато всички други ме отричат?
Ще можеш ли...
да ме намериш само...

Ти,
който винаги си ме обичал...

4 коментара:

  1. Since two hundred years ...

    You,The One ,who will love me some day
    with all of my faults and my imperfection
    will You ,somehow,in my eyes find the way
    where I've kept a handful tenderness and affection?
    Will You be able to accept without words
    all my tears,and lend me your shoulder as shelter
    and when I understand that I'm weak...and it hurts
    when I am myself ,just a woman.. in rain pelting ?

    Will your hand be able to caress me ,
    when All the others simply reject me

    ... will You be able to find me ...then possess me
    You, who has always loved me and protect' me ....

    =====================================
    еми...не става буквално ....:-(
    а... "декорацията" си е ...моя (слабост)
    знаеш....

    ОтговорИзтриване
  2. Caribiana,
    Искрено ти пожелавам, да ТЕ намери!
    Но нека не "премълчава" сълзите ти! Нека ги усеща още преди да са стигнали до очите ти, за да ги пресушава преди да са капнали на рамото му... :)

    А за себе си - се надявам, ТОЙ вече да МЕ е намерил, остава само да го осъзнае и... да ме познае... :)

    Прекрасен стих! Отново! Поздравявам те!

    Аз,
    Сестрата на Луната ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Ако е Истинския Той, ще те познае :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.