Тази нощ те помня за последно.

Преобличам си дните в черешово
и изхвърлям мъглите дантелени.
Вече всеки момент ще е вечност,
дълга като неделя.
Ще си имам коне. И поляни.
Цяла зима за теб ли да мисля?
Хайде стига! Банално е.
Пък и ти не си истински...
Всички вещици кимат разбиращо.
Но въобще не обичат череши.
Щях да ти казвам нещо...
Но ми стана сладко. И смешно.
На мен ми отива разсеяност.
И така ми идва, отвътре.
Днеска убивам Змея.
Спомените си – утре...

2 коментара:

  1. Tonight I remember you for last

    I change my clothes in the colour of cherry
    and I throw out the fogs made of laces
    every moment from now on (till they bury me)
    will be eternity like long Sunday chasing...

    And I'll have my green glens and horses
    (I won't think about you all winter)
    stop it,It's banal... our paths aren't crossing
    you aren't real(but a sketch from a printer)

    All the witches are nodding accepting
    though they don't like cherries at all
    I was just up to tell you , well...something
    but I tasted the sweet, funny call

    And to me distractedness perfectly suits
    and I feel it deep down from within
    I'm killing the dragon today , with 2 shoots
    tomorrow - my memories (they can't live akin)...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.