В геометрията на няколко мисли

Тази нощ е безкрайно квадратна.
Даже има квадратни звезди!
А Луната прилича на бучица захар
и от обич, навярно, сега се топи.
Зрее вятърът като плод. Като вино.
После къса листа, сякаш къса билети.
Булевардът прилича на някакво кино.
Неми актьори са силуетите.
В моя прозорец квадратно те няма.
Даже те няма и на квадрат.
Филмът, изглежда, е блудкава драма.
Кой ли очаква внезапен обрат...
Само аз и Луната стоим най-нелепо,
невписани в рамките. Съвсем неквадратни.
Какво ли ни пука...Нали ни е светло...
От днеска нататък броя те обратно.