Причината е, всъщност, ясна...

Тъмноока и топла измислица
във съня на Небето живее.
То пулсира – вечерно и истинско.
А луната му есенно тлее.
Пак сънува, че с пръсти копнеещи
гали голото рамо на Залива.
И звездите му – лумнали свещи –
някак рязко и силно изгряват.
Във съня на Небето е лято.
И дъждът е внезапно пороен.
В раковина на мокрия пясък
шепа капки – сълзи ще затвори.
Ще докосне със устни извивката,
на соления бряг, до вълните.
После някак свенливо и тихичко
ще прошепне „Обичам...обичам...”

Не будете Небето на есен...
То сънува ръцете на Залива.
Затова, може би, някога лесно,
ей така, си вали...превалява...

2 коментара:

  1. The reason is, actually , obvious...

    A Dark-eyed and warm little fantasy
    lives up in the Sky , very high
    it pulses at night - looks as intimacy
    autumn Moon smolders into the sky
    It is dreaming that with longing fingers
    it's caressing the naked bay's shoulder
    and the shine of the stars brightly lingers
    like the candles that burn up light and golden
    about summer the sky is now dreaming
    and the rain pelts ... cats over dogs
    in a shell on the wet shore it's leaving
    a handful of tear-drops this fantasy locks
    and with lips it will touch very gently
    the uneven line made by sea waves
    then ..so silently , shyly , as if incidentally
    will whisper "It's love ..so let it be saves "...

    Do not wake up the sky when it's autumn
    it is dreaming the hands of the Bay
    that is why , maybe , sometimes so easily
    just like that.. tear drops come as rain ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.