Като късметче... до поискване

Един случаен Вятър
почука на прозореца
и се усмихна.
Отсреща на фасадата
терасите бърбореха,
но тихо.
Пълзяха парапетено
листата на лозичката.
Оранжеви.
В косите си дърветата,
листенца като фибички
закачаха.
Следобедна и жълта съм.
По чаено съм дъхава.
И медена.
Рисувам ти парченце сън.
Оставям го зад ъгъла.
Да го намериш…

2 коментара:

  1. As a charm-luck...(to be called)

    A random wind
    knocked on my door
    and smiled ...
    across the street
    the terraces were
    chatting...
    and on the railings
    the leaves of the vine
    were crawling
    orange ...as if
    someone patting
    Into their hairs
    the trees put their leaves
    just like hairpins
    trimming themselves
    I am like afternoon,
    yellow and thin
    aromatic like tea
    tasting like honey-spell...
    A piece of a sleep
    I am drawing to You
    behind the corner
    I hide it-
    To find it
    brand new....

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.