...и не е трябвало

Не съм ти казала за песента на думите,
които съм зашила със мълчание.
Които идват винаги по съмнало
и чак до полунощ при мен остават.
Не съм ти казала за тяхната безпомощност.
Понеже те не стават за изслушване.
Най-верни са единствено през нощите,
когато тихо във съня ти шушнат.
Не съм ти казала за тяхното незначене
(в което, всъщност, има много сила).
По устните ми дишат от прозрачност,
а аз не съм ти казала...
Не си ме питал...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.