само това...

Спри изгрева! От него ми е тъжно...
Защото те краде от моя сън.
Нощта красиво нека да ме лъже,
полегнала на облака отвън.
Аз мога до забрава да я слушам...
Да се преселя в Сънищния свят.
Защото там единствено се будя сгушена
във свивката на твоята ръка.
Спри този изгрев...Нека да не идва.
За малко още нека да съм с теб.
А после превърни ме в празна мида
и ме хвърли във зимното море...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.