Не бързай да се будиш...

Във моята гора е още лято.
С тръпчив аромат на треви.
С полянка с цветя, над която
пчеличкова песен жужи.
С пътечка от стъпки на елфи,
която ме води...към теб...
Под дъбови клони, оплели
хамак за доброто небе.
Вървя по мъха, босонога .
В косите ми вятърът спи.
И всички незнайни посоки
ми казват, че чакаш ме ти.
Накрая ще дойда в съня ти –
една малка и топла сълза...
Ще спра върху твоите устни
и просто ще се ... стопя.

2 коментара:

  1. Don't hurry to wake up...

    Into my wood it is still summer
    with astringent aroma of grass
    with a flowery glen with a "drumming"
    of the bees and the insects that last
    with a path,with steps of the elfs
    that is leading me ..right next to You
    under oak branches twisting in themselves
    there's a hammock for old sky , so blue...
    barefoot I am walking on this fluffy moss
    and the wind is a-sleeping into my hairs
    every single direction,ever-known or now lost
    is just whispering that you wait for me there
    and at last I will come into your sleep-
    in the form of a tiny, warm woman's tear
    on your lips I will stop (and sink very deep)
    melting so slowly ...I will disappear

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.