Ослушай се...

Не ти ли казах колко са студени
ръцете ми без твоите ръце?
И всички светофари са червени.
А аз не зная пътя за Към Теб...

Забравих ли да кажа колко много
очите ми те търсят, без да спят?
И нещо има в тях...парченца огън.
А той се е превърнал във сълза.

Не съм ти казала...Такава съм. Мълча си.
Но ти ме чуваш – лунна тишина.
Докосваш устните ми с твоите в съня си.
Така започва, май че, Любовта...

3 коментара:

  1. Kaрибиана, не мога да се сдържа... прегръщам те... :( знаеш че аз не разбирам от стихове, но толкова замислено-красиво- уморена тъга усещам... пак те прегръщам... и за пореден път благодаря...

    ОтговорИзтриване
  2. Listen ...

    Haven't I told you how so very cold
    my hands are left without touching yours?
    How all traffic lights are red on the road
    not knowing the way to You- and how I feel lost ...

    Have I forgotten to tell you how much
    my eyes're looking for you, without a sleep?
    there's something in them..little flames,(and now watch)
    they've turned into tears , on my cheeks they weep

    I haven't told you..It's me. I am quiet
    but You can hear me - the Moon silence ... still
    you touch my lips with yours (your sleep is so violet)
    is this how Love starts...? (well, I hope It will )...

    ==========
    ...добавям :
    и аз благодаря ,също !!!

    ОтговорИзтриване
  3. И аз благодаря, Емо. И за думите, и за прегръдките :)
    Ян, и на теб благодаря!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.