Страната без остриета

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна, където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата, внимавал да не се убоде, но забелязал, че бодлите били сякаш от гума: само гъделичкали по ръката.
— Я гледай! — възкликнал Джованино.
Иззад храста е показал един общински пазач и му се усмихнал.
— Не знаете ли че е забранено да се берат рози?
— Много съжалявам, но и не помислих за това.
— Добре, тогава ще платите само половин глоба — казал пазачът така вежливо, сякаш бил масленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:
— Извинете, може ли да погледна сабята Ви?
— С удоволствие ще Ви я покажа — отговорил пазачът.
Разбира се, и сабята била без острие.
— Страната без остриета — отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думите, които изговарял, били написани с главни букви.
— А пирони употребявате ли?
— Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.
Джованино зяпнал, сякаш се готвел да глътне цяла торта наведнъж.
— Моля Ви се! Не искат да ме бутнат в дранголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.
— Но тук е прието така — обяснил вежливо пазачът — Цяла глоба — четири плесника, половин глоба — два плесника.
— Ама на пазача!
— На пазача.
— Но това е несправедливо, това е ужасно!
— Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно — отговорил пазачът — Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и не вършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.
— Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.
— Щом е така — рекъл пазачът — трябва да Ви придружа да границата.
И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.

Джани Родари