Киселото грозде на Небето

Ноември е. А аз пък съм...малина.
Изобщо не на място. И на пук.
Небето чак забрави да е синьо,
нацупи се. И не пророни звук.
Защото просто било неприлично
да съм червена между капещи листа.
Така нахално съм била надничала...
Не можело така през есента!
А аз съм си малина. Всесезонно.
И мисля, че Небето го е яд.
Защото му се иска да ме близне,
обаче е високо...няма как :)

2 коментара:

  1. The sour grapes of the sky

    It's November(quite cold)... and I'm a raspberry
    I don't fit in that place in spite all
    the sky has forgotten to be blue,it is weary
    and it just stayed numb, with no sound and call
    It just would have been quite improper
    that I be so red ... among falling leaves
    but I have been gazing ...maybe so naughtily
    it wasn't allowed , cos fall can't be pleased
    and I am a raspberry .Throughout all seasons
    and I think the sky even envies me so
    cos He'd like to lick the sweet of my reason
    but it is quite High ,and cannot bent low ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.