А можех да порасна Изгрев...

Тези есенни залези…Като скитници
спират само за миг над града.
После бавно поемат на никъде
с тихи крачки на жълта печал.
А Небето, навярно, тежи от посоки -
раменете им някак са сведени.
А пък аз от дете им мечтая високото…
Как да спра, ми кажи, да ги гледам?

Някой ден ще се счупя от твоето нямане.
И ще стана на есенен залез…
Във очите ти само за миг ще припламна-
лъч последен…и мен ще ме няма.

4 коментара:

  1. I could have grown into a sunset...

    These autumn sunset seem like some wanderers
    that stop for a moment above my town
    then they start to nowhere , and a bit suddenly
    strolling away with yellow paces and gown
    And the sky looks so heavy with all directions
    and their shoulders are crouching above the ground
    and I have been dreaming their heights and affection
    how to stop watching them - they're all ..hear the sound...?
    I'll break myself someday,cos You're not around
    and I will become an autumn sunset
    in a second I'll flash in your eyes ..burning sound
    the last shining ray -'fore I'm gone and far-fled ...

    ОтговорИзтриване
  2. Как да си залез ,
    няма начин
    приличаш повече на птица
    в копнежа си
    да стигнеш хоризонта
    и в слънцето
    си вперила зеници :)
    Поздрави за вълшебния стих !

    ОтговорИзтриване
  3. мерси, Принцесо :)
    една птица, може би...с криле от залез...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.