Апокрифните ти мисли

Сглобявай ме наново. От фантазии.
Кръсти на мен последния кошмар.
Недей да си признаваш, че ме пазиш.
Изтрий ме цялата. И тайно ме създай.
В косите ми дъхът ти се изгубва,
когато тръгне върху голия ми гръб.
Сънуваш ме. А толкова си буден!
Отричащите себе си ... не спят.
По дланите ти паря. И ме има
в мига, във който рухваш уморен.
По котешки лениво се извивам
и тръгвам по мечтите ти. Напред.
А ти отричай. Колкото си искаш.
Дори, когато устните ти ме шептят.
Дори, когато ме превръщаш в писък.
Дори, когато ме крадеш от вечерта.
Отричай ме. И бавно ме възвръщай.
По шията ми напиши с език,
че все едно е днес дали сме същите.
Защото вечността е просто миг...

1 коментар:

  1. Your apocryphal thoughts

    Assemble me again. Made out of fantasies.
    and give my name to your latest nightmare
    do not confess that you are guarding me
    erase me , then create me, do not share !
    Your breath's getting lost into my hairs
    when it starts walking onto my naked back
    You're dreaming of me , awake in despair
    those denying themselves - the sleep for them lacks
    I'm hot on your palms - and I exist
    the moment when you're falling into small pieces
    like a small lazy cat my body I twist
    I'm walking on my dreams - towards my wishes
    You can deny as much as you like
    even the time your lips whisper my name
    even when you make a scream of me, strike
    even when you take me from my night's aim
    Deny me and retrieve me ... very slowly
    write on my neck with your tongue, write on me
    that it doesn't matter we're the same or we're lonely
    because eternity is a moment , you see....

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.