По свечеряване, когато ставам друга...

Във онзи миг,
когато падна здрачът,
когато всички
полусенки оживяха
аз се събудих-
цялата прозрачна
и сякаш от
копнежи бях направена.
Но първо бях топола.
После вятърът
съблече дрехата ми от листа.
Луната ме видя-
свенливо – гола,
и тайно ме превърна
във жена.
Наметна раменете ми
със шлейфа си-
прозирно-сребърен,
оплетен от лъчи.
Със тънки пръсти
нарисува силуета ми.
А някъде започна да вали.
Ухаеше на есен
в тъмнината.
Луната ме целуна
и заспа.
И пак край мене се
изви събуден вятър...
Но аз не бях топола.
Бях жена...

2 коментара:

  1. At dusk, when I am different...

    At the moment when dusk's falling down
    when every half-shadow becomes alive
    I woke up alone in transparent gown
    made from the wishes and from all my strive

    At first I was a poplar,but then the wind
    took off all my clothes of yellow leaves
    the Moon saw me naked , and coy from within
    and made me a woman (and made me believe)

    It put its mantle on my shoulders...wet
    it was transparent-silver,knit of rays
    it drew with fingers my own silhouette
    rain came down lightly in a distant place

    The autumn smelled of autumn in the dark
    Moon kissed me softly,then She fell asleep
    the wind came round me, woken by a lark
    a poplar no more was I but a woman -I still keep

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.