на една Баронеса Лунна Светлина
Обещах ти Събота. А точно тази
съвсем не става за разказване!
Развързала е, явно, Ветровете си
и те прииждат лудо, на талази.
Препъват се в ръцете на антените,
провират се между високите комини,
ръкавите им сякаш са разплетени –
повличат паднали листа отдето минат.
Изглежда, сякаш стадо Вихрогони
невидими препускат над града.
След тях по улиците тежко се отронват
пресъхнали сълзи от сивкав прах.
Небето е пустинно. Няма птици.
А облаците са досущ като бразди.
И Вятърът ги разорава, да засее
в тях семе от Дъждовните води.
А на пристанището крановете се люлеят,
като пияни стражи, спрели край брега.
Вълните се разбиват, полудели
на кея във бетоновата гръд.
Да ти разкажа Събота...А точно тази
се е разсърдила на цялата Земя!
Но Съботите са лишени от омраза.
И сигурно това е просто гняв...
Who made Saturday angry?
ОтговорИзтриване(to baroness Moon Light)
I promised you Saturday, but not like this one
It just isn't proper to use as a story
it has untied winds ,they are blowing undone
and crazily they resemble mad glory
Тhey stumble... in the hands of the antennas
and go among the chimneys that stand high
their sleeves seems chaotic, unknitting -
they sweep the fallen leaves - as a reply
It seems that a herd of spirited horses
are running invisibly throughout the town
and after them fall tears heavy and sodden
shed of dry eyes of grey dust that runs down.
The sky is deserted , there are no birds
the clouds look like tracks into a field
and wind ploughs them first, before he seeds
his waters of rain - to harvest big yield
The cranes on port are swinging and swaying
as some drunken guards who stand on the shore
the waves run and crash, madly ,wild-playing
into the concrete bosom of quay more and more
To tell you about Saturday...but this one today
is angry to every and each one on Earth
but I know for Saturdays hatred's far away
and I think it is just some rage undeserved...
Благодаря :))
ОтговорИзтриванеИ Баронесата и тя сигурно благодари :))