Хайде, обясни ми...

Не се влюбвам. Не съм ли ти казвала?
Отдавна забравих как се прави това.
Изсъхнаха всичките рози във вазата.
А уж им наливах все жива вода.

Мъглата от розови облаци пръснах.
Небето ми днес е просто ... небе.
Така, че не искай за мен да откъснеш
ни Лунното цвете, ни звездно лале.

Недей да ми пишеш сълзливи куплети.
Не казвай, че губиш съня си без мен.
Не пращай светулки в нощта да ми светят.
Нека е тъмна след светлия ден.

Не се влюбвам. Не мога. Съвсем не умея.
И някак учудващо, дори алогично
сама се опивам да проумея
как без да се влюбя така те обичам?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.