За нощите, в които вали...

Аз съм някаква нощ. Най-бездомната.
И се скитам навън, по стрехите.
Някак смътно, едва си ме спомняш.
И въобще и не искаш да питаш...
Аз пък ...аз ще седна ей тука,
на перваза на твоя прозорец.
Точно там, където капчукът
свири в мрака дъждовни минори.
И в съня ти нахално ще шепна.
Моят глас все ще чуваш от някъде.
Като фолио на стъклото ще лепна
всички тъмни сълзи неизплакани.
А когато си ида по съмнало,
ти едва ли ще помниш лицето ми.
Аз съм истинска нощ, тъмна съм.
Просто някой ми беше взел светлото...

2 коментара:

  1. For the nights when the rain's falling down

    I am a kind of a Night.The most homeless one
    and I'm wandering outside upon the roofs
    you remember me vaguely as if I am gone
    you don't ask where to,you don't need a proof

    And I ...I'll be sitting right over here
    on the sill of your tiny adn lighted window
    on a spot where the rain-pipe is very near
    and it plays in the dark a minor-A symphony

    I'll whisper insolently into your sleep
    you'll hear my voice from every direction
    I will stick on the window as folio weeps
    all the tears uncried,due to dark affections

    I will leave, when the day out has broken
    you will hardly remember a bit of my face
    I'm so real and genuine Night I am spoken
    ...someone has stolen my light shining blaze...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.