НАСТРОЕНИЯ

Дъжд заваля. Внезапно. След Слънцето.
И прилича на летен. Но е есенен дъжд.
Трополи по прозрците. Монотонно, но звънчево.
После също внезапно се спря. Изведнъж.
Беше кратък. И силен. Едно настроение.
Заприлича ми някак на мене самата.
През сълзи се усмихвам. Това го умея.
После ставам дъга. А след нея съм вятър.
За това ли съм пролет? Но пък виж - есента
е научила вече същите фокуси...
И да знаеш - така е при всяка жена -
тя умее да бъде и слънце, и облаци.
Само ти, разбери, само ти имаш силата
да владееш нейните живи сезони.
Ала трябва да пазиш тайнството в нея.
Ако не - забрави...Просто вятъра гониш.

2 коментара:

  1. IN THE MOOD

    The Rain fell. Abruptly. After the Sun
    It looks like in summer, though outside is autumn
    clattering, ringing, in monotonous tone
    then suddenly stopped, He has something forgotten

    It was short but quite heavy, like someone's in Mоod
    It looked just like me (well, I am a woman... )
    I smile through my tears, it's something I could
    then I'm a rainbow, then a wind magic-doomed

    Is this why I'm spring ? Now, look at the autumn
    It has probably learned the same olden trick...
    I want You to know that a woman can softly
    turn as bright as the Sun, then a cloud to depict

    But It is only You, that possesses the power
    to control all Her lively and cheerful seasons
    You should just keep her mystery (as fragile as flower)
    If you cannot do that - just forget, there's no reason

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.