А думите така и не написах...

Денят се скри в ъглите на Земята.
По стъпките му мина хладна нощ.
Във чашата и – кубче лед. И вятър.
Очите и – рисувано стъкло.
А аз зад него – седнала на пода,
с една тетрадка, пълна с тишина.
В която все се мъча (но не мога)
да пиша неизпратени писма.
Броя райетата. (Чорапи на райета –
обула съм се сякаш със дъги).
Приличат ми на шарени пътеки,
които някой някога ще извърви.
А редовете на тетрадката са бели.
И празни, като зимна раковина.
Очите на Нощта са ослепели.
Рисувани стъкла. Мастило. Синьо.

6 коментара:

  1. I've never written down the words

    The day hid... in the far-away Earth corners
    The cool Night passed into His strides
    an ice-cube in His cup,a wind hot as sauna
    her eyes so beautiful -tinned glass, many lights

    I was behind it, have been sitting on floor
    holding a notebook that was full of silence
    in which I always try (now less,and then more)
    to write down the letters unsent (without guidance)

    I'm counting the stripes(of my weird socks)
    I seem to be wearing rainbows in colors
    resembling patterned quite lengthy blocks
    that someone will walk someday, carrying me flowers

    But the lines of the notebook are only white
    so bare and empty like a shell in the winter
    the eyes of the Night got probably blind
    I'm drawing transparent ink, blue glass, sinking...

    ОтговорИзтриване
  2. Верно си се обула в дъги. Цветна си до неузнаваемост.:-)

    ОтговорИзтриване
  3. :) мхм
    Понякога имам нужда да ми е шарено:))

    ОтговорИзтриване
  4. А може ли така:

    А редовете на тетрадката са бели.
    И празни, като зимна тишина.
    Очите на Нощта са ослепели.
    Рисувани стъкла. Мастило. Синева...


    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Може така, както го усещаш :)
    Аз обаче хич не свързвам синевата със нощното небе :( Думичката "синева" извиква в мен представа за лятно небе. Не за зимна нощ. За разлика от синьото мастило. Освен това много държа на зимната раковина, понеже не съм виждала по-тъжно и самотно нещо от нея - изхвърлена на брега, празна и мъртва...Но ако на теб ти харесва иначе - чувствай го иначе :) Всеки е свободен да намери това, което му е най-близко :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.