Последните цветя от теб...

Видя ли ги? Те снощи разцъфтяха.
И въздухът заспа опиянен.
Лилавите цветя на тишината,
която ти разстилаш покрай мен.
Не ги откъсвай! Толкова са крехки.
Раними, като счупена мечта.
В листенцата им капят безутешно
парченца от звезди и от Луна.
Не стъпвай в тях, за да ме стигнеш!
Отдолу има бездна от очакване.
Тръгни си най-добре. Не ме разпитвай.
Аз имам тях. И себе си. И мрака...
Не се завръщай в Тайната градина.
Лилавият и аромат ще те убие.
Хвърли ключето с надпис "Минало".
Така все някой някога ще ме открие.

3 коментара:

  1. The last flowers given by You...


    Did you see them? They blossomed last night
    then the air went to sleep intoxicated
    the violet flowers of the silence-might
    that you have spread around me lately
    Don't tear then,they are so fragile,
    easily-hurt as a dream that's been broken
    pieces of Moon and of star - tiny,agile
    are dropping in leaves - а groovy token
    Don't step in them to reach me, please do not!
    there is an expectation abyss right below
    You'd better leave , don't ask 'bout my lot
    I only have them, and the darkness, and my soul
    And Please, Don't go back in the Secret Garden
    cos' you gonna die... by her violet aroma
    nd throw away the key "Past" ...suddenly
    someone... somehow can find me (healing my trauma).....

    ОтговорИзтриване
  2. Отдавна не бях си скитал по покривите ти и сега разбирам, колко много съм изпуснал. Хубаво е при теб. Поздрав.

    ОтговорИзтриване
  3. Ян, благодаря :)
    Дидо, мерси, че ти харесва!
    А скитането тук е свободно :))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.