Без Теб ми е високо...

Онази птица май че ме позна,
прелитайки над тъмните балкони.
Събуди тишината със крила,
едно перце за мене да отрони.
А то се спусна в нежен пирует
и кацна в топлината на дланта ми,
да ми припомни – моите криле
ме чакат някъде, недолетяни.
В сумрака белият му цвят изгря.
И вятърът го грабна ненадейно.
Прииска ми се пак да полетя,
но ме е страх сама. Не смея...

2 коментара:

  1. It's too high without You...

    That bird...well...I think She recognized me
    while flying above the balconies...blue
    with her tender wings she woke up the silence
    a feather for me She dropped (then she flew)

    It fell down softly in a pirouette
    it perched into the warmth heat of my palm
    to just remind me that my wings I've left
    and they are waiting somewhere ...calm

    Its whitish colour rose up in twilight
    the wind then grasped it, all of a sudden
    I wanted to fly up, but there in my flight
    I feel insecure, and even frightened...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.