Обяснимо е...

Обърканите сенки на дъжда
чертаят по прозорците пътеки.
И всичко е различно, за това
се чувствам някак безгранично лека.
По хоризонта кацат светлинки,
които вятърът раздухва. И изгарят.
Небето е вода, която спи
в протегнатите длани на безкрая.
Момичето ти (тоест, аз) е звън
във празното пространство на Всемира.
А ти повтаряш още онзи сън,
във който мислите и те намират.
Но всичко е различно, за това
часовникът звъни - да се събудиш.
Обърканите сенки на дъжда
понякога се чувстват пеперуди...

2 коментара:

  1. It's easy to explain...

    The baffled shadows of the falling rain
    are drawing paths onto the window panes
    and all is different , there's no pain
    there is no limit, I feel light again

    On the horizon bits of light are perching
    the wind is blowing them and they are glowing
    the sky is just some water that is searching
    to fall down from the endless palms and flow in

    Your girls ( well I mean me) is just a sound
    into the empty space of all the galazies
    and You repeat that dream , when you get found
    by all her thoughts , there is no fallacy

    But all is different ,probably that's why
    the clock is buzzing - you should wake
    the baffled shadows of the rain and sky
    now feel like butterflies -for someone's sake...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.