...или ще се изгубя

Нося си гердан от мигове-
натрошени, пъстри стъкълца.
Някога се чудя - ще ми стигнат ли
да маркирам пътя към дома.
За да мога, щом ми страшно,
да се върна там, където бях.
Нищо, че изобщо не ме плашат
вълците от тъмната гора.
Може да ми се прииска някой
да ме вземе в двете си ръце.
Да познае, че нощес съм плакала,
скрита в чашката на някое лале.
После да ми подари вселена.
И да сбъдне няколко мечти.
И накрая тихо и смутено,
сплели длани, с него да заспим...

2 коментара:

  1. ...Or I shall be lost ...

    I wear a necklace of my precious moments -
    they are made of broken,colourful glass
    I wonder if They will just be sufficient
    to leave a trace and get back home at last

    I'll leave it because I need it so badly
    to return where I was, when sometimes I'm scared
    well, in the forest, the wolves look quite sadly
    they aren't even frightening, Nor I feel despair

    It may happen ,maybe... probably some day
    that I'd like somebody to take me in his arms
    "You've been crying" - I'm sure he'd say
    "You've been hiding in a tulip cup ,no harm"

    then He'd get me a Universe - only for me
    then he will make some dreams come true
    and then at last ...very quiet , you see
    will get asleep - hand in hand ( yes,we shall do)...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.