Нося си гердан от мигове-
натрошени, пъстри стъкълца.
Някога се чудя - ще ми стигнат ли
да маркирам пътя към дома.
За да мога, щом ми страшно,
да се върна там, където бях.
Нищо, че изобщо не ме плашат
вълците от тъмната гора.
Може да ми се прииска някой
да ме вземе в двете си ръце.
Да познае, че нощес съм плакала,
скрита в чашката на някое лале.
После да ми подари вселена.
И да сбъдне няколко мечти.
И накрая тихо и смутено,
сплели длани, с него да заспим...
...Or I shall be lost ...
ОтговорИзтриванеI wear a necklace of my precious moments -
they are made of broken,colourful glass
I wonder if They will just be sufficient
to leave a trace and get back home at last
I'll leave it because I need it so badly
to return where I was, when sometimes I'm scared
well, in the forest, the wolves look quite sadly
they aren't even frightening, Nor I feel despair
It may happen ,maybe... probably some day
that I'd like somebody to take me in his arms
"You've been crying" - I'm sure he'd say
"You've been hiding in a tulip cup ,no harm"
then He'd get me a Universe - only for me
then he will make some dreams come true
and then at last ...very quiet , you see
will get asleep - hand in hand ( yes,we shall do)...
Тенкю :)
ОтговорИзтриване