Почти като теб...

Където се докосват ветровете,
над спящите дървета през нощта,
проблясва за секунда нещо светло
и сякаш се превръща във звезда.

Минава като шепот в тъмнината
и тихичко звъни с прозрачен глас.
Почуква с плахи пръсти по стъклата
и в стаята ми влиза Тишина.

Присяда на леглото срамежливо
(навярно както би направил ти).
И с леките си длани ме завива
и слага сън във моите очи.

А после ... сигурно си тръгва.
Не зная...аз отдавна спя.
Но знам - ще спре за миг на ъгъла,
преди да се превърне във тъга.

2 коментара:

  1. Almost like You ...

    The place where the winds get a touch
    above the sleeping trees at night
    there comes something as shiny as latch
    and turns into star ,twinkling and bright

    It passes like a whisper in the darkness
    and echoes like a bell with voice like glass
    it knocks with timid fingers ,as if crashes
    and entering my room ..The Silence pass

    It takes a seat onto my bed,and pretty shy
    probably just... like You... would have done it
    and covers me with hands , and makes me fly
    then puts a slumber in my eyes (this is the summit)

    And then... it probably just leaves away
    I do not know for sure , I am fast asleep
    But in the corner it stops while in his way
    before it's become a sadness blue... deep ....

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.