Във очите на зимата слиза нощта,
яхнала черен кон с ледена грива.
Само една непокорна звезда
свети над мен. И е просто...красива.
Аз мълча. Аз мълча и не зная защо.
Но така ми е толкова леко...
Спи умореното Земно кълбо,
скрито в небесните шепи.
Спят страховете ми. Ти също спиш...
А на мен ми е толкова светло!
Тази звезда непокорно блести
и ме вика по свойта пътека.
Ако тръгна на там, ще забравя за теб.
И навярно ще стана щастлива.
А нощта ще остане на твойто небе,
яхнала черен кон с ледена грива.
Some turnings away from the dawn...
ОтговорИзтриванеIn the eyes of the winter there falls Night
riding black horse with a cold icy mane
there is just one untamed star - it lights
right above me - it's so pretty , like flame
Silent I am .And I just don't know why
but I simply feel light ,not stepping on land
and mother Earth is sleeping ( a bit wry )
She has been cuddled in the Heaven's blue hands
All of my fears are sleeping , You too ...
and I can feel so light and so bright
this little star shines , even it woos
me to take up a path ... as a flight
Starting this path ,I'll forget about You
and I will probably feel merry and happy
night will be kept on your sky ,in dark blue
riding a horse with icy mane ,... snappy...
Мерси, мерси :))
ОтговорИзтриване