На няколко преки от утрото...

Във очите на зимата слиза нощта,
яхнала черен кон с ледена грива.
Само една непокорна звезда
свети над мен. И е просто...красива.

Аз мълча. Аз мълча и не зная защо.
Но така ми е толкова леко...
Спи умореното Земно кълбо,
скрито в небесните шепи.

Спят страховете ми. Ти също спиш...
А на мен ми е толкова светло!
Тази звезда непокорно блести
и ме вика по свойта пътека.

Ако тръгна на там, ще забравя за теб.
И навярно ще стана щастлива.
А нощта ще остане на твойто небе,
яхнала черен кон с ледена грива.

2 коментара:

  1. Some turnings away from the dawn...

    In the eyes of the winter there falls Night
    riding black horse with a cold icy mane
    there is just one untamed star - it lights
    right above me - it's so pretty , like flame

    Silent I am .And I just don't know why
    but I simply feel light ,not stepping on land
    and mother Earth is sleeping ( a bit wry )
    She has been cuddled in the Heaven's blue hands

    All of my fears are sleeping , You too ...
    and I can feel so light and so bright
    this little star shines , even it woos
    me to take up a path ... as a flight

    Starting this path ,I'll forget about You
    and I will probably feel merry and happy
    night will be kept on your sky ,in dark blue
    riding a horse with icy mane ,... snappy...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.