От милион години е така...

Тъмнината идва на талази.
Никой не погали пак Нощта.
Тя се сви във ъгълчето празно
някъде, на края на света.

Никой не попита как се чувства,
хладно ли и е сама на вън...
Бързат хората...Да не пропуснат
своя празен, нечовешки сън.

Само някакъв висок кипарис
с клони и свали една звезда.
Даже ако имаше китара
щеше да посвири на Нощта.

Само че дърветата не свирят.
А пък Нощите се скитат все сами.
За това със теб не се намираме.

Виж...започна да вали...

4 коментара:

  1. Caribiana, валиш ли пак??? Недей... (мечка)
    и знаеш ли- дори когато дъжд вали - не сме сами... (пак мечка)
    П.С. а стихът ти пак е уникален... пак не издържах да не те нахваля :)

    ОтговорИзтриване
  2. хахах! Емооо, с тази (мечка) така ме разсмя, че ми иде да те намечкам до небето!
    П.П. Като ме нахвалваш така и почвам да правя (изчервяв) :)
    Благодаря ти! (много мечки)

    ОтговорИзтриване
  3. It's been like that for millions of years

    The darkness is coming just like a flood
    but Noone again caresses the Night
    She cuddled in the empty corner unclad
    in the world's smallest nook where there is no light

    Noone asked about the way She feels
    If She's cold alone out in the dark
    and People hurry, not to miss their reels
    in their empty unhuman dream they embark

    Just a high-grown ever-green cypress
    with its bracnhes - took down a star for Her
    if It had a guitar, I would play in the campus
    a tune joyful , merry -to The Night in the blur

    But, alas, the plants can't play any tune
    and the Nights are wandering always alone
    that's why we can never find ourselves under Moon

    ...can You see outside rain's starting to fall...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.