А ти ще ме познаеш ли тогава?

Аз утре ще застана на брега
и с поглед ще очаквам всички кораби.
Ще бъда фар и песен на моряк,
който си носи птици в погледа.

Ще чакам там. Докато дойдеш ти.
Дори да пусна корени във пясъка.
Дори когато тежките вълни
по мене се нахвърлят с крясъци.

Ще се завържа с корабно въже,
с най-здравия моряшки възел.
За да не могат злите ветрове
без теб от този бряг да ме изхвърлят.

Накрая сигурно ще стана друга -
ще бъда статуя от сол и миди.
Дано поне очите ми останат -
когато дойдеш, да те видя...

6 коментара:

  1. ...и ще си пак
    онази същата достатъчност
    небе...звезди и теменужени крила

    ...прилив от многоточия...Радост!!!

    ()

    ОтговорИзтриване
  2. And will You recognize me then ?

    Tomorrow I'll be standing on the shore
    my eyes will be waiting for every ship
    like a light-house ,a song of a sailor and more
    He will have birds in his eyes in his trip

    I'll be waiting there until You come
    even I strike deep roots in the sand
    even when heavy waves against me run
    even when they start at me on the strand

    I'll tie myself with heavy cordage
    and with the strongest seaman's knot
    winds won't be able to toss me like garbage
    I will be standing on this sandy spot

    In the end I'll probably become so different
    I'll be a statue of salt and so many shells
    I hope I'll keep my eyes to see You
    when one day You come to unbreak this spell...

    ====================

    тогава ятата пак ще се завърнат
    на своите крила те слънце ще носят
    а аз подир тях своя полет ще сбъдна
    не момиче,а птица -от теб омагbосана ...

    =======================

    ОтговорИзтриване
  3. ...не е много сигурно :)
    Благодаря ти за превода!

    ОтговорИзтриване
  4. Хареса ми.

    И ми напомни за праведницата, която се обърнала назад, докато бягала от Грешния Град и се превърнала в стълб от сол.

    Чудя се дали тази притча значи, че не бива да гледаме срутванията на големи неща? Че е по-добре да ги загърбим и да не се обръщаме, докато се рушат? Не ми се вярва... По-скоро нещо ми убягва поуката.

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря, Marcus :)

    A защо не? Това да е поуката? В смисъл - когато нещо свършва и ние не можем да му се противопоставим - какъв е смисълът да гледаме назад?
    Но има и друго - Бог от Стария завет не е милостив. Той наказва. И след като е казал на Лот да тръгнат от там, без да се обръщат назад, значи така е трябвало да направят.
    Жената на Лот е нарушила тази заповед - следователно е наказана. Без поука. Освен ако това, че обръщайки се назад, към града тя по някакъв начин признава, че ще и липсва. Не се обръщаш за нещо, което ти е безразлично, нали?
    А след като ще и липсва Грешния град - значи е грешница. Значи тя също трябва да е наказана.
    Но защо точно в стълб от сол се е превърнала? Какво е солта? Онова, без което всичко е безвкусно, онова, което щипе в раните...и в сълзите.
    Само че, някъде бях чела, че думата за сол и за пара била една и съща...Та, в стълб от сол ли се е превърнала жената на Лот, или в стълб от пара?
    Не знам...
    И за поуката не знам :) Ама пак ме размисли :)) Отдава ти се, да знаеш! И ме радваш така :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.