Нищо, че си човек

В това градче, в което се събуждам,
по покривите няма керемиди.
Там всяка малка, светложълта къща
изцяло е покрита само с миди.

Морето е небе. И е отгоре.
А корабите плават на обратно.
Понякога ята от цветни риби
кръжат из синята му необятност.

В червените корали си завързах
зелени водорасли - като люлка.
Между прозрачните воали на медузите
лъчите сутрин тихичко бълбукат.

Но приказките за русалки свършват тъжно.
Русалките не стават на момичета.
Морето, казват, в пяна ги превръща...

Аз, въпреки това, ще те обичам.

7 коментара:

  1. It doesn't matter You're a human

    In the town where I wake in the morning
    the houses have no tiles on the roofs
    and every little house in yellow shining
    is covered with shells that are standing aloof

    The sea is the sky , it is hanging above
    and all the ships sail just upside down
    a colourful fish-school ,instead of doves
    is circling in this blue infinity round

    A swing I tied into its corals - reddish
    it's made of sea-plants with a smell of sea
    between transparent veils of jelly-fish
    the dawn rays of sunshine silently gleam...

    But the tales of mermaids have a sad ending
    a mermaids does not turn into a girl
    they say the sea makes them meerschaum (I'm sending)
    ....
    I'll love You inspite of this...(You're my world)...

    ------------------------------
    Once in a million a mermaid
    may become a human girl ....
    ------------------------------

    ОтговорИзтриване
  2. Морето спира да ми липсва,когато те чета...Сякаш съм седнала на брега му и вълните му нежно галят мислите ми...Отнесох се :)...Благодаря и усмивки от мен!

    ОтговорИзтриване
  3. Ян, обещаваш ли? :)

    Катенце, явно взаимно се отнасяме:)
    Благодаря, че се отби, а също благодаря за стиховете, които чета при теб!

    ОтговорИзтриване
  4. ...ако бях онзи ,
    който с пръчка вълшебна
    нещата прави да бъдат тъй лесни
    щях да обещая ....
    после с шепи бих гребнал ...
    и бих ти подарил ...
    най-хубавите песни ....

    ако бях онзи , в чийто ръце
    все сънуваш , че стопляш ти твоите
    със тях погалил бих твойто лице...
    и бих поискал мъдростта от совите ...

    ала съм ...само
    силует един в здрача
    ала аз съм само ...
    един минувач ...
    но дори и така да е...
    ...каквото и да знача
    (минавам само за остаряваш драскач)

    а някой ще може ...даже без думи
    за тебе да бъде синята шир
    на теб да покаже всичките друми
    дори без почивка ...просто безспир

    ще бъде ( обещавам )
    казвам го.... тихо ....
    за тебе това,
    което за него си ти
    и в буря и в дъжд
    и в слънце и вихър
    за двама е всичко ...
    ще го има ...
    ...
    Амин ! ! !

    ОтговорИзтриване
  5. уау...
    благодаря...
    аз всъщност само попитах дали наистина поне една русалка има шанс да стане момиче (без да е героиня на Дисни :))
    А се е получило нещо красиво :)
    Благодаря, пак.

    ОтговорИзтриване
  6. Морето е спасение за лудите,
    които искат само тишина,
    любейки се до полуда с мидите,
    затварящи в черупка самотата.

    Морето всъщност помни всичко.
    Излива се, когато го боли.
    И там където свършва нищото,
    започва то, метално да крещи.

    Морето ми е чуждо и е дом,
    на всякакви мечти несподелени.
    Ще тръгна, смела, със фасон,
    с надежда принц най-после да намеря.

    Поздрав, принцесо.
    Ками.
    :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ехаа :) Мерси, много мерси, Ками!
    Страхотен стих!
    И понеже обичам морето /а и както казваш, е спасение за лудите ;)/ не мога да се въздържа да не те почерпя с един не мой стих, който просто обожавам! Заповядай :)

    МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ НЕЩО.
    То тръгва към брега и пак се връща.
    Припряно мачка синята си дрешка,
    джобовете си трескаво обръща.

    И ето че на пясъка се пръсват
    вместо стотинки - мидени черупки.
    Но магазините отварят късно,
    а в тях какво ли може да се купи...

    Човекът е море.Но той не знае
    и в себе си да плува се опитва.
    Ветрец, мечта и лодка взел под наем,
    безгрижно плъзва се по мисъл плитка.

    Животът е море.Но и смъртта е.
    С морето вече всичко е сравнено.
    Разкриха вече всичките му тайни.
    А пък морето хич не го е еня,

    защото е човек, забравил нещо.
    Все тръгва към брега и пак се връща.
    ...С кого и в колко утре имам среща?
    Заключих ли добре вратата в къщи?

    Къде отивам?Кой съм аз?Забравих.
    Морава, мор, морал, морфин, умора...
    Мърморя ли?Е, спирам.Но тогава
    кой ще усети тихата ми м о р е с т ?

    Бях бурно вчера, казвате?Не помня.
    Обърнах кораб?!? Как успях самичко!
    ...Въздъхва то, оглежда се бездомно.
    МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ ВСИЧКО.

    Красимир Обретенов

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.