На зиг-заг и на точки...

Аз съм една рошава мисъл,
зад стените, които си вдигнал.
Все подскачам немирна и боса.
Не ме търсиш, но пак ме намираш.

Живея точно на ръба
на твоето червено сърцебиене.
И в нощите ти имам аромат
на шоколад, на мента и ванилия.

Какво да правиш...просто си безсилен...
И си признай - не искаш да си тръгвам.
Без мене ще останеш без магия -
самотен, сив и правоъгълен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.