Изведи ме от тук...

От тези цветове се натъжавам -
ръждиво-сива ставам. Като тях.
И зимата безмълвно ме затваря
във замък с пепелява тишина.

Провесва ми едно небе отгоре-
със дрипави, задъхани мъгли.
А аз със него как да си говоря?
Не мога! И ми се мълчи...

Ти можеш ли да ме завърнеш пак?
Да бъда като себе си, когато
рисувам с пръсти слънце и дъга.
Ти можеш ли да ми напишеш стих за лятото?

3 коментара:

  1. Take me out of here...

    These colours make me grey and sad
    rusty and dull I become - just like them
    winter silently closes me ...clad
    in a silent palace made of ashy grey gem

    The sky is hanging right above me
    with raggy and breath-taking fogs
    How can I talk to Him ? How can I be ?
    I cannot , i fell silent , in clogs...

    Can You bring me back again there?
    to be myself, no more to feel dumber
    when I'm drawing Sun and rainbow gaily
    can You write me a poem about the Summer?

    =============

    ОтговорИзтриване
  2. Да подадеш рака на време е приятелство и изкуство - най-добрите го могат!
    Страхотен стих!
    Агая.

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси, Ян! х2 даже :))

    Агая, благодаря ти много :)
    Хубаво е човек да има някой, който да го завръща. Но понякога е трудно :(

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.