Защото всички пътища минават другаде...

Построй ми стълба до звездите.
До онзи облак, с белите ръкави.
Безкрайно нежно целуни сълзите ми.
А после ... ако искаш ме забравяй.

Аз ще остана във високия си замък
и мълчаливо ще те помня, обич...
И нищо, че ще пари раната.
Сама намерих острото на ножа.

Със тебе ни е непосилно да сме заедно.
И се болим почти до изнемога...
Аз, въпреки това, ще ти призная -
не мога с теб. Но и без теб не мога.

2 коментара:

  1. Because all the roads are passing elsewhere...

    Please, build me a stairway rising up to the stars
    till the cloud over there, with the pure white sleeves
    kiss my tears so much tenderly (and heal my scars)
    and then If You want ... just forget that I'm living

    In my highly-built castle I will be staying
    I will remember you, silently (my affection)...
    it doesn't matter the wound smarts,so much weighing
    the sharp end of knife was my OWN selection

    It's too hard and strenuous to be together
    we're hurting each other so much (and it's true)
    But even that pain I'll admit simply there -
    I can't do with You, nor I can do without you.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.