Построй ми стълба до звездите.
До онзи облак, с белите ръкави.
Безкрайно нежно целуни сълзите ми.
А после ... ако искаш ме забравяй.
Аз ще остана във високия си замък
и мълчаливо ще те помня, обич...
И нищо, че ще пари раната.
Сама намерих острото на ножа.
Със тебе ни е непосилно да сме заедно.
И се болим почти до изнемога...
Аз, въпреки това, ще ти призная -
не мога с теб. Но и без теб не мога.
Because all the roads are passing elsewhere...
ОтговорИзтриванеPlease, build me a stairway rising up to the stars
till the cloud over there, with the pure white sleeves
kiss my tears so much tenderly (and heal my scars)
and then If You want ... just forget that I'm living
In my highly-built castle I will be staying
I will remember you, silently (my affection)...
it doesn't matter the wound smarts,so much weighing
the sharp end of knife was my OWN selection
It's too hard and strenuous to be together
we're hurting each other so much (and it's true)
But even that pain I'll admit simply there -
I can't do with You, nor I can do without you.
:)
ОтговорИзтриванетенкс, Ян:))