Облак. Просто облак.

Виновна съм. Хвърли ме от скалите.
Морето долу няма да заплаче.
Дори изобщо няма да попита
какво за тебе някога съм значила.

Вълните му ще грабнат силуета ми,
ще вплитат водорасли във косите,
ще изгребат до сетен дъх сърцето,
което търсеше парченце истина.

И аз едва ли някога, разплакана,
ще търся твоя път между планетите.
Защото просто съм безцветна сянка.
И няма как да светя във небето ти.

4 коментара:

  1. Просто ти е вълшебно перото. Отстрани изглежда лесно - грабваш една дума и я превръщаш в истинска история - жива и наситена с емоции. Казват, в това се състои таланта , да вдъхнеш живот на думите и да ги превърнеш в чувство..., очевидно ти се отдава с лекота.
    Дай, Боже , все така вдъхновена и търсеща !

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси, Принцесо :)
    В случая, за съжаление, просто превръщах чувства в думи...Но то май е все тая, като се замисли човек.
    Прегръдки за теб!

    ОтговорИзтриване
  3. A cloud .Just a cloud.

    I am guilty. Throw me from the rock
    the sea down there wouldn't cry
    It wouldn't ask, it wouldn't mock
    what I meant for You,when we used to fly.

    Its waves would take my silhouette
    they would entangle sea-weeds in my hair
    they would scoop my heart until the end
    it was looking for truth, up in the air.

    And I'd hardly ever look for your own way
    among all the planets (and I'd hardly cry)
    I'm a colourless shadow (and often I pray)
    but no light have I - to shine into your sky.

    ОтговорИзтриване
  4. Ян, мерси :)
    Точно, точно така е...нямам светлината, за да светя. :(

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.