Когато валяха звезди...

След всеки порив да си тръгна ме завръщаш
необяснимо как. Или защо.
Заспивам, стихнала във твоята прегръдка,
превърнала ръцете ти в любов.

По клепките ми устните ти сричат
онези думи, дето ме разплакват.
Но всичко е на сън. И е магично.
(навярно за това е звездопадът...)

А утре, може би, ще си отида...
Ти няма да поискаш да ме спреш.Дори да можеш.
От мен ще ти останат шепа стихове.
И ... цялата ми непризната обич.

2 коментара:

  1. WHen stars were falling...

    After every impulse to quit and leave You
    You make Me come back unexplicably why
    and I asleep in your hugs , soft and believe you
    embracing your hands and love that... make me fly

    On my lashes your lips try to softly utter
    those words that make me ... silently cry
    but everything's dream and the magic shatters
    (maybe that's why it's like shooting stars - high)

    And tomorrow , maybe, I'll probably leave...
    And You wouldn't like to stop me,( even if You can )
    after me - a handful of lines you'll receive
    and all my unacknowledged and unspoken Love span...

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря :))
    днес специално се проверявах за грешки :Д

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.