След всеки порив да си тръгна ме завръщаш
необяснимо как. Или защо.
Заспивам, стихнала във твоята прегръдка,
превърнала ръцете ти в любов.
По клепките ми устните ти сричат
онези думи, дето ме разплакват.
Но всичко е на сън. И е магично.
(навярно за това е звездопадът...)
А утре, може би, ще си отида...
Ти няма да поискаш да ме спреш.Дори да можеш.
От мен ще ти останат шепа стихове.
И ... цялата ми непризната обич.
WHen stars were falling...
ОтговорИзтриванеAfter every impulse to quit and leave You
You make Me come back unexplicably why
and I asleep in your hugs , soft and believe you
embracing your hands and love that... make me fly
On my lashes your lips try to softly utter
those words that make me ... silently cry
but everything's dream and the magic shatters
(maybe that's why it's like shooting stars - high)
And tomorrow , maybe, I'll probably leave...
And You wouldn't like to stop me,( even if You can )
after me - a handful of lines you'll receive
and all my unacknowledged and unspoken Love span...
Благодаря :))
ОтговорИзтриванеднес специално се проверявах за грешки :Д