Понякога по мен полепя скреж...

...и днес замръзнах. И ме няма.


Видях тъгата ти - зелена тишина
под сянката на обич непосилна.
Очите и - очите на жена,
която трудно се превръща в минало.
Видях тъгата ти. А ти видя ли мен?
Едно оранжево цветче надежда,
което с тънко коренче плете
една непоносимо друга нежност.
Което се опитва със листа
да бъде слънце, тука, под земята.
Което се преструва, че не знае
че дните му до теб са страшно кратки.
Тъгата ти, със тежките очи
не иска да го виждаш. И го къса.
И после най-измамно ти шепти
и връзва нишките в душата ти на възел.
А онова оранжево цветче
навярно можеше и камък да разпука.
Да се протегне към едно небе
погалено от утринния въздух.
И после в шепите ти двете му ръце
привечер доверчиво да се сгушат...
Но забрави... Останал си далеч
в зелената тъга до смърт заслушан...

6 коментара:

  1. Много красиво пишеш...
    Удоволствие е да те чета!

    ОтговорИзтриване
  2. това е една от най-често преповтарящи се случки- жалко за цветчетата.. реверанс...

    ОтговорИзтриване
  3. М., не толкова за цветчето, колкото за човека с тъгата.
    Цветчетата имат глупавия навик да цъфтят :))
    удоволствие е за мен визитата Ви тук :)

    ОтговорИзтриване
  4. Sometimes white frost is sticking on me ...
    ( and today I got frozen and I disappeared )

    I saw your sadness - that green coloured silence
    under the shades of love - difficult , hard
    Her eyes like the eyes of a woman in violet
    that can hardly become a past in her heart

    I saw your sadness, and did You see me ?
    an orange flower of hope and love blooming
    down its roots it was weaving trying to be
    another diffucult gentle, soft,tender soothing

    and then It was trying with its tender leaves
    to be The Sun right here on the mother Earth
    as if not knowing , that's how it may seem
    that days next to you are short, like rebirth

    You sadness with her heavy , deep eyes
    refuses to see it and tears it then
    and whispering to you , but only true lies
    and tying the threads in a knot, as It can

    and this orange flower - so fresh and so tender
    may have been able to crack up a stone
    to reach out the sky and then to send it
    to you pampered by the fresh air alone

    And then in your hands to cuddle so trustfully
    and gently embrace its two little palms
    well ... forget about it, you're so far, you are rusting
    in the green coloured sadness , listening deadly psalms...


    ------------------------------
    Oпитвах се .. опитвах се ...и все не се получаваше това, което искам ....
    това ( горе ) се надявам да е ...станало ....

    ОтговорИзтриване
  5. о, аз вярвам, че и другите опити са били красиви. Даже съм убедена :)
    Но е трогателно, когато знаеш, че някой се старае :)
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.