Омагьосвам те.Със поглед.С думи.С жест.
Тъгата във очите ти пропуква се и стихва.
Целуваш ме. Аз сгушвам се до теб.
Навън раззвездената вечер се усмихва.
Нахален вятър шмугва се между пердетата,
напарфюмиран, с мирис на липи.
А след това засрамено притихва
и скрива се във тъмните ъгли.
Ти слушаш приказката ми замрял,
притиснал устни в топлото ми рамо.
Харесва ти във моя свят магиен
и искаш още...още малко само.
Не гледай мен! Виж-погледни небето!
Звездите са камбанки- всяка пее.
Изобщо не е чудо! Нима забрави?
Просто Малкият Принц отново се смее.
В такава вечер стават чудеса.
И звездобройците, запретнали ръкави,
забравят да броят звезди,
а приказки за влюбени раздават...
Няма коментари:
Публикуване на коментар