В такава нощ...

Омагьосвам те.Със поглед.С думи.С жест.
Тъгата във очите ти пропуква се и стихва.
Целуваш ме. Аз сгушвам се до теб.
Навън раззвездената вечер се усмихва.

Нахален вятър шмугва се между пердетата,
напарфюмиран, с мирис на липи.
А след това засрамено притихва
и скрива се във тъмните ъгли.

Ти слушаш приказката ми замрял,
притиснал устни в топлото ми рамо.
Харесва ти във моя свят магиен
и искаш още...още малко само.

Не гледай мен! Виж-погледни небето!
Звездите са камбанки- всяка пее.
Изобщо не е чудо! Нима забрави?
Просто Малкият Принц отново се смее.

В такава вечер стават чудеса.
И звездобройците, запретнали ръкави,
забравят да броят звезди,
а приказки за влюбени раздават...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.