Лунна приказка

Нощта се спъна във високите етажи
и падна тежко над града.
Разпъна шатрата си звездна
една лимонена Луна.

Притихват улиците уморени
от хорски стъпки и автомобили.
Дърветата сънуват изгрева,
вечерен здрач в короните си скрили.

Не ми се спи. Обичам нощите-
Луната е една Шехеризада.
Не вярваш ли? Заслушай се!
Виж там-звездичка пада.

Повярвал в приказката и вълшебна,
тръгни по нейните пътеки в мрака.
Прескачай облаци.Надбягай вятъра.
Побързай! Аз те чакам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар