ИЗПОВЕД НА ЕДНА ФЕЯ

Понякога навярно си уморен от мен.
От моя свят. От мойто непорастване.
И от това,че жълтото не си е просто жълто,
а е ``цветяно жълто, с вкус на праскови``,
и че колите са бръмчащи пеперуди,
летящи над асфалтови поляни,
и от безсънните ми нощи,
и от това,че ставам рано,
и от това,че роклята ми е на точки,
и че обичам Аладин и Шрек,
и предпочитам мляко или чай,
вместо да си ``умирам``за кафе,
от гълъбите на терасата,
от елфите във дланите ми сгушени,
и от професията ми...на фея..,
от залезите ми божурно-теменужени,
от изгревите,дето според теб,
съвсем на нищо не миришат,
а те ухаят целите на синьо,
обаче ти не знаеш как да дишаш.
И също сигурно си уморен
когато плача без причина,
или се смея,ей така,
или и двете едновременно.В комбина.
Навярно ти е писнало от моя свят.
И казваш ми,че в приказки не можело да се живее...
Обаче, тука мисля, че грешиш.
Аз превъзходно го умея!
Недей да искаш да се променя,
защото вероятно ще ти липсвам.
Светът ти ще потъне в сивота
...когато феята отлитне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.