СКИТНИЦА

Като бръшлян пропълзявам по тебе-
със устни, с коси и със пръсти.
Замлъкват щурците.Настава беззвездие.
Месечината ,в бяло ,се кръсти.
Тръпчив аромат на треви и на билки,
окосени във утро безветрено.
И пух от глухарчета.В криле пеперудени
омагьосвам си устните.Временно.
Запалвам искрици по твоята кожа
и после, в роса се превръщам.
Подмамва ме Вятърът.Вкусът му опива.
Подгонвам го. После се връщам.
И сгушвам се в теб-на котка приличам,
бездомна, нахална. И сита...
Заспивам така.Душата ми-скитница...
Хукна след вятъра...
Без да попита...