A ти позна ли я?

Може би за тебе съм я пазила
цялата си нежност. От години.
Да затвори белезите от порязано,
набраздени по душата ти ранима.
Ще те прилаская във ръцете си,
да погаля спящите ти клепки,
да те скрия тихо вътре в себе си,
в тайната къщурка на сърцето.
Да опитам с топлите си устни
да прогоня зимата в очите ти.
Да усетиш само с длани пулса ми,
после да го вземеш във гърдите си.
Знаеш ли...за тебе съм я пазила
цялата си нежност. От години...
И сега тя просто те позна.
Нека да е твоя...Позволи и.

3 коментара:

  1. Мерси, Аги:)
    Радвам се на твоето прераждане.
    (макар, че и преди си ми харесваше)

    ОтговорИзтриване
  2. Did You recognize It ?

    Maybe I've been saving it - only for You
    all of my tenderness for so many years
    just to sew the scars of all cutting through
    furrowed on your soul - so delicate,dear.

    I will be caressing You - into my arms
    and I will pamper your sleeping eyelashes
    just to hold You in myself, so very calm
    into a secret hut where my heart is.

    I will be trying with my cherry lips
    to chase the winter away from your eyes
    to feel with your palm my pulse in my dips
    to transfer it where your heart gently lies

    You know ...I've been saving it only for You
    all of my tenderness - for so many years
    now is the moment - it recognized You
    Let it be Yours ...Let it be ,please, my dear.

    ===================

    beautiful , just as You are !

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.