По пътищата на едно въздушие...

А ветровете ми са още необяздени,
понеже няма ласо за крилете им.
Запълват с листопади празното,
останало от ненамерени планети.
Накъдрят огледалото на океаните
и се промушват между сенките на Слънцето.
Пречупват се в напукани сияния
по пътищата на едно зaвръщане.
И все препускат по билата на небетата
по стъпките на облачните колесници.
Ала понякога съвсем, съвсем разплетени
заспиват уморено. И са никъде.
Понякога заплакват подир лятото,
понеже нямат усета за есенност.
И дъждовете зреят във крилетe им,
в неуловимите криле на ветровете ми...

2 коментара:

  1. On the roads of a airy flight

    My winds are still (and will be) unbacked
    because there is no lasso for their wings
    with falling leaves they fill an empty sack
    what is left from unfound planets and rings

    They make the mirror of the oceans rippled
    and pierce through the shadows of the Sun
    they break into a cracking sky-blue nipples
    on the roads of return,and they come one by one...

    And they still gallop on the ridges of skies
    on the steps of the cloudy chariots of fire
    sometimes they are all unknit from their flights
    and they get asleep ,with no time, with no sire

    Sometimes they are crying after the summer,
    because they don't have the feeling of autumn
    the rains ripe in their wings (and beat like a drummer)
    in the subtle wings of the winds , Noone has caught them...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.