Зад уморените стъкла се спуска сън...

По спящите дървета кацат тихо
събудените лунни ветрове.
Заспалото прозорче се усмихва
през тънкото си шарено перде.

Сънува, как ти утре ще преминеш
по тази улица. Във три и десет.
И как ще спреш, ще се усмихнеш
и после всичко ще е лесно.

Ще ме познаеш само по очите.
И след това ще ме целунеш.
Как знам ли? Ами...не ме питай.
Сега прозорчето сънува...

3 коментара:

  1. And sleep falls down behing tired windows...

    The Lunar woken winds are perching silently
    upon the sleeping trees - out in the night
    the sleeping window is now to me smiling
    throught the thin colour curtain - behind the light

    It is deaming the way You'll walk by tomorrow
    along this very street , at ten minutes past three
    the way You will stop with a smile and no sorrow
    then everything's easy , and always will be

    You will recognize me - only by my dark eyes
    then you will kiss me - tenderly , beaming
    How do I know it? ... Don't ask - no suprise
    'cos this window now is sleeping and dreaming...

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, как ми се иска да мога и аз да надникна в това заспало прозорче . .
    Сътворила си поредната магия - усмихнато сънуващо шарено перде и едни очи, които, ако ги погледне точния човек , ще му проговорят.
    Пожелавам ти наистина да си разпознавана от любими хора, а те да умеят да четат в очите ти !
    И после, намерена и влюбена, да не преставаш да говориш със звездите, морето и дъжда :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ян, мерси много :)
    Принцесо, и на Вас покорно благодаря :))
    Обещавам да не преставам! А и как да го направя, като те не спират да ми говорят :)))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.