Като топъл летен дъжд,
неочакван и неканен,
бликнал някак изведнъж,
освежаващ и внезапен,
се изсипа върху мен,
върху прашните ми нощи,
върху тихия ми ден,
и сърцето ми горящо.
Плъзна капчици-искри
по душата ми ранена
и кръвта ми съживи
в поизтръпналите вени.
Колко нужен си ми бил!
Как ужасно си ми липсвал!
Без дори да подозирам,
точно този дъжд съм искала-
и горещ, и много нежен,
и искрящ и съживителен,
романтичен и копнежен,
тъй различен и чувствителен.
И сега,подобно цвете,
във напукана земя
аз протягам си листенцата
към кристалната вода.
Капчиците ти отпивам
и разлиствам се пред теб-
като бяла маргаритка
във пресъхнало поле.
Ти не спирай да валиш!
искам още да те пия.
А пък щом се умориш,
в дланите си ще те скрия.
И легло ще ти постеля-
венчелистно и уханно,
от листенцата ми бели
и от утрото ми ранно...
Като дъжд внезапно-летен,
неочаквано желан
ти дойде и във сърцето ми
маргаритка разцъфтя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар