иска...м те

Нежен, лиричен,
нахлуваш в съня ми.
Тъй романтичен
пристъпваш в деня ми.
Караш лицето ми
да засиява,
а пък сърцето...
съвсем онемява.
Дните и нощите
сливаш в магия.
Искаш ме, искам те...
ще те открия
в стих и във мисъл.
Любовен куплет
за мен си написал-
нали си поет!
За теб съм изписала
нежни слова
и съм ги скрила
във мойта душа.
Ела и вземи я,
без да ме питаш.
Докрай изчети я-
разтворена книга.
Искам те, иска...м те,
мое момче...
Само кажи ми,
къде си? Къде...



ЩЕ ТИ КАЖА,ЧЕ...

Обичам те ей толкова много-
високо чак до небесата!
Любов голяма, като океана,
и обич истинска-като Земята.

И липсваш ми ,като комин за щъркел,
като вълна за бряг ми липсваш...
Откривам те в дъжда, напъплил,
в очите ми, когато задъждяват...



ВЯТЪРЪТ ПОД КРИЛЕТЕ МИ

Докосна ме прегръдката ти вятърна.
Политнах-от глухарче пух.
Сърцето ми крещеше,че съм влюбена.
И ти навярно, също си го чул...

Понесе ме в небето като птица
и аз, разтворила криле, летях.
Четях "Обичам те!" във твоите зеници
и не усещах студ и страх.

Високо ме понесе любовта ти.
А ти ми подари небе...
И за да мога да го притежавам-
във вятър се превърна под моите криле...


СЪНУВАМ

Нощта пристига като Дядо Коледа-
със цял чувал прекрасни сънища.
Оставя ги под чакащи възглавници
и хуква пак по свойте пътища.

Под моята възглавница,обикновено,
оставя разни приказки нечувани,
в които аз заспивайки се гмурвам,
превръщайки ги в истини сънувани.

Но тази вечер май ме е пропуснала
Нощта със сънищния си чувал...
Обаче тя не знае, че те има
и ти от свойте сънища,че си ми дал.

И тя не знае колко са красиви,
защото ти ми ги разказваш сам.
А ако знае-просто ще завиди
и даже ще я хване срам.

Разказвай, ми не спирам да те слушам!
Красиво е във твоите мечти.
Сънувам във прегръдката ти сгушена.
В очите ти-валят звезди...

Усещам те ,като трева през май,
душата гола да ми галиш,
да се разливаш в мене-ментов чай,
и нежна цялата да ме направиш...



КОГАТО СЕ СЪБУДЯ...

Очите ми чертаят пътища
през ниви от зелена ръж.
По тях минавам в свойте сънища
със теб-Единственият мъж.

Над нас простира си лъчите
едно усмихващо се Слънце денем.
Цъфтят камбанки из тревите.
Защото ти си ги посял.За мене.

А вечер силуетите ни се поръбват
в сребристо от Луната мълчалива.
Разнежени щурци се влюбват
и музиката им в звезди прелива.

И ние с теб вървиме все нататъка...
Ръката ми във твоята е сгушена.
Над нас Небето става пеперудено.
Под нас тревата се превръща в плюшена.

И няма дъжд-вали любов-
нали сънят ми е от теб измислен.
Когато се събудя, целуни ме.
За мене винаги ще си Единствен!