Посявам в мислите ти анемонии...

Посявам в мислите ти анемонии-
изящни, с нежна красота.
Невинни уж.Ала отрова
тече по крехките стебла.
Не няма да умреш, не бой се.
Ще мислиш просто само мен.
Ще ме обичаш до експлозия.
Ще бъдеш сякаш претворен.
Посявам в мислите ти анемонии...
А мойте мисли чезнат все по теб.
Търся те в случайни силуети,
във отражения, в утайка от кафе.
И щом доксна с устни твойте устни
и вкуся анемонения сок,
ще принеса във дар любов възкръснала,
ще стъпя плахо в твоя бял чертог.


***
Един такъв, съвсем небрежен,
дойде при мен и просто ме обикна.
Без никакви претенции.Без ултиматуми.
А аз дори и не успях да мигна.
До онзи ден, дори не те познавах.
А днес ...съм влюбена неистово.
Изобщо не разбрах как стана...
Обаче съм щастлива,че е истина.
До вчера все се питах как,защо,
поетите възпяват любовта...
Но ето-ти дойде и ми показа.
И аз повярвах във това.
Две думи...Само две.Прошепнати...
Със топлина,със искреност, със нежност.
Не спираш да ги казваш.Аз не спирам...
Така започва нашата безбрежност.
И влюбени със теб, творим безвремие.
Рушим пространства,срутваме стени.
И няма жива сила на Земята,
която може да ни раздели...
Защото те обичам до полуда!
Защото знам, че ме обичаш до забрава.
Защото щом душите ни се търсят,
на другите какво ли им остава...


DEJA VU

Над заспалия град нежно пада мъгла.
Ние двама въвим по смълчаните улици.
Бледи призрачни лампи светят едва
и споделят със сенките свойте безсъници.

Сякаш всичко това е било и преди-
тази улица пуста и луната вековна.
Ние пак така мълчаливо вървим,
сплели длани и мисли в прегръдка любовна.

Във времето сякаш наш`та обич прескача.
-Няма срещи случайни!-прошепва съдбата.
Луната усмихва се тайнствено в здрача.
Над заспалия град нежно пада мъглата.


ВЕЧНАТА

Първо бях жрица.Лекувах с треви.
По летежа на птиците предричах съдбата.
По новолуние умират звезди...
Преродих се. Съвсем непозната.

Бях робиня.Наложница бях.
Фаворитка в султански харем.
Презирах го.Сама се презрях.
Знаех- други ще има след мен...

Бях кралица.Безмилостна.Властна.
Сривах противници.Сривах мъже.
Отрова във пръстени.Смърт тъй изискана.
Просташко е някак да умреш на въже...

Бях пастирка.Чух ги във църквата.
Аз им повярвах.Луда ли бях?
Поведох народа.Битка жестока.
После...клада и огън...Горях.

Флиртувах със камери.И с политици.
Бялата рокля, кокетния смях...
Слава.Мъже.Алкохол.Наркотици.
Смъртта...май сама я избрах...

Чертаех през времето своята диря.
Бях светица.И грешница бях.
Пъстри парченца душа си събирах.
И ето ме днес- съвършена жена!



ЕДИН КЪМ ДРУГ

Пътувахме един към друг през времето,
без даже да разбираме това.
Пресичахме пътеки криволичещи
строяхме мОстове ... Любов? Съдба?

По звездни карти търсехме ориентир,
загубили контура на Земята.
Но вярващи, че някой ден,
ще се открием.И ще се дочакаме.

И бъдещето, скрито,кротко дремеше,
в кристална топка на магьосница.
А любовта пътуваше към нас
със свойта чувствопълна конница.

Сега сме тук, открили се в пространството.
От бяла чародейка сме орисани.
Чертаем вече заедно своя път
и звездните атласи пренаписваме...



БЪДИ МИ...

Бъди ми горски мъх във юнска вечер.
Бъди ми полъха на утринния бриз.
Бъди ми звезден прах. Бъди ми лято.
Бъди ми извор див. И чист.

Бъди ми мед във липовия чай.
Бъди ми лунната пътека във морето.
Бъди ми бряг. Бъди ми дъжд.
Бъди ми всеки удар на сърцето.

Бъди ми музика среднощна.На цигулки.
Бъди ми пареща, изгаряща сълза...
А аз за теб какво да бъда...
...Ще бъда само твоята жена.


***
Заставам на прага на свойта душа.
Завърнах се днес от краткото бягство.
Донесох и дар-отстрани се видях-
неподвластна съм още на измамни богатства.

Пораствам.Разлиствам се.Ставам жена.
Коварно невинна и суетна небрежно.
И страшно ми беше.Но после разбрах-
оставам си аз. Сърцето е нежно.

И вече по-женствена, но по детски усмихната
аз пак ще заплитам лъчите в косите си.
И пак ще играя с Луната на жмичка,
и пак ще събирам звезди във очите си.

И пак ще рисувам слънца тебеширени
по стените олющени на къщите стари.
Ще целувам морето, ще се смея със вятъра
(те са моите вечни другари).

Момичето вчерашно днес е жена.
Измамно наивна, суетно небрежна.
Но още от моята женска душа
с усмивка широка момиче поглежда.



***
Не заспаха нощес звездопадите
и валяха, валяха звезди.
И учудено гледаха сградите.
И морето притихна дори.

Само вятърът-шепотник стар-
се промъкваше тихичко в мрака.
После сгуши се в млади листа
и навярно зората зачака.

И тогава ти ме целуна,
а пък аз ...затворих очи...
Беше приказка? Не, не сънувах.
И валяха ,валяха звезди...


Ако...,но...

Ако съм роза...
Ти си капките роса във утрото
проблясващи по моите листенца.
Пчелата,за която се разтварям.
И песента си нощем на щуреца.

Миг пролетен си и ме караш да цъфтя.
Вятър си, най-нежния за мене.
Лунен лъч, целунал ме в нощта,
а в слънчев се превръщаш денем.

Въздуха си-цяла ме обгръщаш.
Дъжд си и по мен се стичаш.
Като земята си ми нужен да живея.
А аз съм влюбена във теб.И те обичам.

Но съм жена,и...
Ти си този, който съм сънувала.
Мъжът, заради който съм живяла.
Единственият,който ме допълва
и с тебе заедно се чувствам цяла.

Превръщаш дните ми в поезия.
Със теб се чувствам защитена.
Обичана се чувствам и щастлива.
И сякаш...че съм преродена.

За мен си всичко,дето съм желала.
Единствен си.На никой не приличаш.
Не стигат думите да те опиша...
И аз съм влюбена във теб.И те обичам.


ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО

Когато няма Слънце-сама си го измислям
и пак с лъчи оплитам облачния ден.
А облаците даже , отказват да се мръщят,
защото ги целувам и те се влюбват мен.

Дори и ветровете притихнали се спират,
защото зная как и тях да запленя-
изпращам им усмивка, погалвам ги грижовно
и те заспиват кротки във моята коса.

Дъждът...и с него двама на воля си играем.
Не ми е пръв приятел, но не ми е враг.
Посядаме си кротко, капчуково си пеем
пред бабината къща на дървения праг.

А ти ми се усмихваш и казваш че съм чудо
и всички синоптици умирали от яд.
И точно за това във мене бил си влюбен-
защото няма друга с като моя свят.