Лятото, което ме обичаше...

Във пясъка вчера видях
босите стъпки на лятото.
Усмихнах се. Колко копнях,
цяла зима бях го очаквала!

И ето го днес-русо и рошаво,
с трапчинки и сини очи,
с лунички по бузките розови
към мене нахално върви.

Посява треви изумрудени.
Събужда цветята от сън.
И плаши площадните гълъби
с камбанено-празничен звън.

А мене ме грабна в прегръдка
(защото обича ме още)
и вместо подарък изпя ми
песента за бургаските нощи.

Обичам бургаското лято!
Такова едно...непослушно.
Мирише на бриз,на вкус е солено,
усмихва се в синьо-въздушно.

И май докрай ще си остана
влюбена във жарките му дни.
Сгушвам се във морската му нежност.
И то е влюбено във мен, нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар