Приказка за една душа

Отболяха ме счупени обичи.
Отшумяха лъжовни любови.
Възроди се Душата посърнала,
да обича се втурна отново.
А дали си научи уроците,
от предишните грешки написани?
Или пак ще обича безпаметно?

Май така е Душата орисана...

Все обича, обича до болка.
Разпилява се цяла от обич.
След това наранена, измамена,
да повярва,че свършва-не може.
И зазижда се в кули бетонени,
и зарича се-Край! Вече няма!
Пие чай от изсъхнали спомени
със горчиви парченца измама.
Защитена е уж, тъй си мисли,
но внезапно - кулата рухва
и една нова обич, нечакана,
като пролетен изгрев избухва.
А Душата не мисли-прегръща я.
Колко малко и трябва на нея-
две очи- да прокудят тъмата,
две ръце,във студа да я сгреят.
И...отболяват я счупени обичи,
отшумяват лъжовни любови...
Тя обича отново безпаметно,
да обича да край е готова...
Тя е толкова крехка, наивна,
доверчива е мойта душа.

Ето-пак щастлива и влюбена,
тя за полет разтваря крила!

Няма коментари:

Публикуване на коментар