Сънливо

Две мидени черупки и рапан...
Прегръщам те.Най-хубавият ми подарък!
Над нас блестят светулкови звезди.
Луната, в профил,сякаш се прозява.

Понеже и на мен ми е сънливо,
облягам се на топлото ти рамо.
Морето може ли да бъде тилилейско,
или горите могат само?

Защото, тъй ,като го гледам тази вечер,
съвсем на тилилейско ми прилича.
Едно такова...като от приказка излязло.
За някакъв вълшебник и едно момиче.

Не я ли знаеш тази приказка? Възможно...
Аз май си я измислям във момента...
Обаче ми е толкова сънливо...
И все пак, тилилейско е морето!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.